Никопол е град в Северна България, намиращ се в Област

 Никопол е град в Северна България, намиращ се в Област Плевен. Отстои на 55 км североизточно от Плевен, на 51 км северозападно от Свищов и на 229 км североизточно от столицата София. Град Никопол е ситуиран амфитеатрално по скатовете на няколко хълма, на високия десен бряг на река Дунав, на 3 км източно от устието на р. Осъм.

 Никопол е най-малкият български град на река Дунав; популацията му към 2010 година е 4 071 поданици. Макар и дребен град, Никопол има богата хилядолетна история. Според археологическите изследвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната ера. През дълъг интервал от време (около XII-I в. прочие Хр.) тези земи са били населявани от траките. В региона на крепостта " Калето " е съществувало тракийско населено място. По време на римската колонизация тракийското населено място е включено в рамките на основаната в І в. сл. Хр. военно-административна област - провинция Мизия. Тогава римляните построяват пътната станция " Секуристка " (останките ѝ са край пътя сред Никопол и Черковица), античния укрепен град " Асамус " (източно от центъра на с. Черковица, на десния бряг на река Осъм) и крепостта Туриса, на отсрещния дунавски бряг.

 След разделянето на римската империя през IV в., земите към днешния град влизат в рамките на Източната римска империя (Византия). През този интервал (IV-VII в.) тук се разраства град, прочут под името Никополис (град на победите). Смята се, че е наименуван по този начин от византийския император Ираклий в чест на успеха над персите през 627 година Късноантичният Никополис е представлявал мощен укрепен възел, състоящ се от три замъци, които се намирали на мястото на днешния Никопол, плюс крепостта " Асамус ".

Антонио Бонфини свърза основаването на Големия Никопол и Малкия Никопол (Холовник) с успехите на император Траян, респ. Адриан. Късната унгарска хроника „ Scriptores rerum Hungaricarum ” отнася основаването на Никопол към 629 година и го свързва с успеха на император Ираклий над персите. Най-ранния прочут извор, който загатва крайдунавския Никопол, е Българския апокрифен летопис от ХІ, съгласно който градът бил учреден от византийският император Никифор. Данните и от двата извора обаче са със съмнителна меродавност. Но въпреки всичко споменаването на градът в българския извор от ХІв. и откритите византийски монети от ХІ-ХІІвек демонстрират, че към този интервал селището към този момент е съществувало.

 Значението на крепостта доста повишено по време на Второто българско царство. На 04.10.1352 година в Никопол цар Иван Александър приел делегат на венецианския дож. Нешри загатва Никопол като твърдина, в която през 1388 година потърсил леговище цар Иван Шишман по време похода на великия везир Али паша против Търновското царство. След завладяването на Търново от осмалиите през 139 3г., Никопол е бил последна столица на Търновското царство. Тук цар Иван Шишман дава последния огромен отпор на завоевателите. Има догатки, че българският държател умира точно тук.

 През идната 1396 година край Никопол се разиграла огромната борба сред султан Баязид и съюзната християнска войска, командвана от император Сигизмунд. Знаменитата борба станала причина да се появят няколко по-обстойни описания и изображения на Никопол. По време на обсадата защитата на крепостта съгласно турските извори се ръководела от Доган бей. Очевидецът на борбата Петер от Рец написа, че Никопол бил ситуиран върху рид и бил крепко укрепен. Друг свидетел - маршал Жан дьо Менгр Бусико също сочи, че градът бил крепко укрепен и по тази причина кръстоносците почнали да прокопават подземни тунели, през които да обхванат в крепостта. В продължението на хрониката от Сен-Дени, където също е разказана борбата се споделя, че „ Никопол е предпазен от кули, високи стени и има огромно население ”, като се изяснява, че кръстоносците били затруднени, защото не разполагали с задоволително обсадни машини с цел да завладяват града. Антонио Бонфини написа, че Никопол разполагал с огромен гарнизон.

 Следващия огромен кръстоносен поход през 1444 година също станал причина Никопол да притегли вниманието и да се дадат сведения за него. Според Калимах Никопол се намирал на рид, като едната му страна достигала до Дунава като по време на похода били ограбени предградията, само че офанзивата на крепостта била несполучлива. Михаел Бехайм твърди, че Никопол въпреки и укрепен бил високомерен и опожарен, само че очевидно има поради предградията отвън укрепленията. По-интересно е неговото сведение, че при нападението доста от християните, които били в крепостта, прескачали стените и се присъединявали към войската на Хуняди.

 Край Никопол минал и закъснелият за борбата при Варна флот на кардинал Кондолмиери. На корабите се намирал Валериан дьо Ваврен, който дава следните скъпи сведения за тогавашното положение на крепостта: „ Посоченият град Никопол е дълъг и стеснен, ситуиран на един рид, със мощна цитадела на върха. От двете страни на града има две огромни крепостни стени, които се спускат от посочения кастел до реката. Тези стени са добре предпазени с огромни кръгли кули. До реката от едната до другата крепостна стена има огромна дървена палисада. Нам имаше 6 галери или галеони, които турците бяха потопили във водата, завързани за палисадата – виждаха се на открито единствено задните им елементи ”.

 За числеността на непрекъснатия гарнизон на Никопол може да съдим по данните в данъчния указател за 1479/1480 година, съгласно който имало 57 души защита, 66 мартолоса (обикновено мартолосите са били християни, натоварени с охранителни функции), 11 топчии, 28 зенберегчии (стрелци с лъкове с пружини), 21 души, които служели на гемиите и още 127 души различен спомагателен личен състав (въжари, дърводелци, зидари и др.).

 През 1595 година влашкият воевода Михаил Витязул разрушил при Никопол Ферхад паша, след което нападнал и опожарил града. През отново там 1598 година Михаил разрушил турската армия предвождана от везира Хафъз Ахмед паша, опожарил Никопол и избил жителите му. По-късно Никополската цитадела била ремонтирана по заповед на Хафъз паша.

 Българският католически архиепископ Петър Богдан Бакшев при визитата си на Никопол е оставил много подробни сведения за селището. За Никополската цитадела той написа: „ 9 октомври 1640 година. Посетих града Никопол, обкръжен със стена, само че това, което е със стените, не е нещо огромно, обаче отвън стените, тоест градът, както споделят италианците, е огромен и просторен. Заграденият със стени град е ситуиран на един рид или по-скоро до планината при брега на Дунава. Кастелът или онази (част), която е обградена със стени, не е дълъг, нито необятен, само че е нещо издигнато в планината като цитадела, със стени в близост и дребни кули, и долу в равнината досяга планината. Крепостта има една друга стена, като друга цитадела, само че всичко образува нещо общо, всичко е отломки и съвсем разрушено. Когато Абас паша минал Дунава, заповядал да я белосат, та да се вижда отдалече, като че ли е нова. ” По неговите сведения по това време в Никопол имало към 4 000 къщи, в него живеели към 12 000 православни българи, които имали 12 черкви, също така имало 3 000 турски къщи, в които живеели към 7-8 000 мюсюлмани, които имали 7 огромни белокаменни джамии, а също имало към 200 евреи, които имали една синагога. Петър Богдан дава по-подробни сведения за скалната католическа църква, която била дълга 12 стъпки и необятна 7 стъпки. Той оповестява също, че през годината, в която той посетил Никопол, заварил огромна част от града опустошена от пожар.

 През първите епохи на османското иго Никопол е средище на огромния Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи забележителна част от територията на Северна България - от Дунав до Стара планина. До XVIII век Никопол е най-големият град и цитадела по Долен Дунав. Пътешественикът Евлия Челеби написа, че в града имало 16 чешми и две калета (крепости) - Туна и Печ кале, както и казарми за 20 000 низами (войници). През ХVIII-XIX в., в следствие от упадъка на османската военна и политическа мощност, разложението на военно феодалната система и подхванатите по-късно административни промени Никопол запада и изгубва освен военно-административния си статут, само че и ситуацията си на важен търговски и обществено­политически център. По време на Българското национално възобновление и тук настъпват обновителни процеси в стопанския, културно-просветния и публичен живот. От 1860 година в Никопол има станция на австрийските кораби.

 През 1871 година в града е учредено първото читалище, наречено " Напредък ", което от 1873 година стартира да развива дейна театрална активност. От възрожденската ера е църквата “Успение Пресвета Богородица ” - издигната в 1840 година със средства събирани от дарения. Богато дърворезбован владишки престол и иконостас, достоверни икони от 1841–42 година, са дело на майстори от Тревненската художествена школа.

 Друга забавна забележителност от същата ера, която след това е превърната в къща-музей " Васил Левски " (1968г.), е Смоляновата къща - типична градска българска къща от преди Освобождението. В този някогашен дом на сем. Смолянови се е е укривал Васил Левски при визитата си в града на път за Румъния.

В региона на Никопол има един извънредно забавен монумент - скалната черква " Св. Стефан ". Датирана е от първите епохи на християнството (III-IV в.), като се допуска, че е била част от манастирски комплекс. 

 В хода на Руско-турската война (1877-1878г.) Никопол, като граничен град с цитадела и забележителен турски боен гарнизон, с местоположението си наоколо до Свищов, откъдето минават Дунава главните сили на съветската войска, добива изключително значение. Затова завземането на Никополската цитадела на 16 юли 1877г. - първата и единствена цитадела, която Дунавската съветска войска завладява с пердах през цялат военна акция, се прави оценка като забележителен триумф.

 След освобождението от османска власт Никопол остава относително дребен " потопен в давност град ". Той е административен център на околия с 37 села, само че все пак през първите три десетилетия градят остава с съвсем неизменен образ, слаба стопанска система, нищожен културен и обществено-политически живот. След 20-те години на XX в. Никопол към този момент дава отговор на визиите на град с съвременен и натоварен за мащабите си живот. Многовековната история на Никопол може да се наблюдава в Историческия музей, с неговата богата сбирка от артефакти, събрани от множеството археологически обекти в региона.

Инфо: www.svetimesta.com